Антон Коларов: Аз
Сряда 15, Август 2018
Горещи Новини
Начало / Антон Коларов: Аз

Антон Коларов: Аз

Знаете, ли понякога животът не се стича по начина, по който искаме и това заради което не сме спали с дни, гладували сме и сме си сдирали задника просто се срива пред очите ни, и то заради самите нас. Но, често се случва за добро, тъй като по този начин откриваме нещо по-голямо! Нещото за което сме на тази земя! В моя случай това бе фотографията. Нека ви запозная със себе си и с моята работа, цели и постижения! Името ми е Антон Коларов, на 18 години съм и съм фотограф! Обичам да наричам снимките си изкуство, защото влагам душа и сърце във всеки един детайл на снимката! За мен фотографията е начин да изразя себе си, това което обичам и да създам свой начин на изразяване чрез снимки. Самата мисъл, че успявам да снимам по начин, който показва хората в града ни, и самия град по един супер съвременен и готин начин ме кара да настръхна и да искам още и още! Обичам новите неща, съвременните хора, начини на обличане, говорене, иноваторството! Чрез моите творения, аз Антон Коларов, показвам града ни и хората в него по съвременен, готин и различен начин. Имам за цел да покажа света през моите очи. Да покажа България и град Петрич, чрез снимането на различни, нови, хубави хора, като моите изключителни приятели и удивителни, уникални по свой начин модели, Мариам Бисеркова, Никола Германлиев, Валери Георгиев и Ана Георгиева! И, ако се питате, не, не са роднини... Тези момичета и момчета са най-модерните и съвременни хора, които някога съм имал честта да познавам! Правят работата ми и живота ми в пъти по-значим и лесен! Е, може би вече си задавате въпроса : "Тони, какво се е случило, за да стигнеш до тук, как стана всичко това?!" Хаха, радвам се, че попитахте! Нека започна от самото начало!


Всичко започна през март месец, 2015 година. Това беше началото на най-успешните ми години до тук, свързани с мен, като човек и това как хората ме възприемат, и слава богу, тласъкът, който ме кара да оставям следа, навсякъде, където стъпя! И, не говоря, че обувките ми са изцапани с боя, не, това е друга история.. Целият ми живот от самото ми раждане до 2015 година не беше един от най-хубавите. Бях пълен, изпълнен с комплекси, завист и страшно голям мързел, създаден изцяло от мен! Мразех себе си и това, че се отказвах от всичко с което се захванех. Тогава го приемах, като "добиране до моето си нещо"... Сега го наричам, побъркан начин на мислене. Децата ми се подиграваха, за това, че бях дебел, че играех само на компютъра и не излизах от вкъщи, а аз се гордеех с това.. За съжаление се влияех от компютърните игри, това да бъда "геймър" и какво ли още не. Обградих се с грешните хора, които правеха същото като мен и сега, като се замисля, много от тях бяха изключително неуспешни индивиди, неспособни да се погледнат от страни. За жалост така прекарах живота си до годината, която промени всичко, което познавах, като ежадневие! Март месец, 2015 година се случи нещо, свързано с мои роднини, което няма да споделя, но нека кажем, че беше толкова силно, че да ме накара да започна да тренирам бойни изкуства, като тогавашната ми цел бе самоотбрана. Беше ми писнало от страха, нерешителността и подигравките на децата и хората, освен семейството ми. Така започнах да тренирам Муай Тай! Най-лесният начин да опиша това бойно изкуство е, че се доближава много до Kickbox, което е добре познато на повечето от вас! За 4 месеца свалих всичките 20 килограма, които ме прехвърляха над допустимата за височината ми норма и аз станах различен човек от вън и вътре! Отношението ми към себе си, се промени, отношението на хората към мен се промени! Започнах да виждам респектът с който хората ме гледаха, получавах множество хвалби и какво ли още не! Хората не можеха да повярват, че един нерешителен, лишен от воля, дебеланко може да се превърне в атлет! Открих, че ми се отдава да пиша есета и в 10-ти клас спечелих 1-во място в конкурс за филосовско есе, с което бях поканен в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Година след, като започнах да тренирам Муай Тай, съвсем случайно станах част от публиката на състезание по планинско колоездене, дисциплина спускане. Докато гледах всички тези момчета и дори момичета да се спускат, скачат и карат по тези стръмни, каменисти трасета, нещо вътре в мен пламна! Усетих чувство, което не бях усещал никога до сега! Това чувство ме накара да започна да се спускам. Нямаше и 3 месеца от както си взех колело и взех участие в първото си състезание, на което станах 3-ти! Обикнах адреналина и исках още и още! Така, без да се усетя, запълних лятото си с участия по състезания из цяла България! Втората година, получих първите си отличия в колоезденето! Едно от най-големите за мен беше 3-то място в Прилеп, Македония, тъй като бях единствения българин там и успях да представя държавата ни подобаващо. Малко по малко започнах да се развивам в този спорт, докато, разбира се тренирах и Муай Тай, но станах 12-ти клас и осъзнах, че спорта няма да ми носи храна и подслон. За съжаления трябваше да намеря нещо, което да следвам и уча, за да взема добро образование. Тъй като обичах да снимам, снимах постоянно и снимах какво ли не, нещо мина през ума ми, като стрела! И тогава си казах, ами ако опитам с фотография? Точно в този момент всички идеи, които съм направил реалност до тук се родиха в главата ми и взех решението моментално! "Ще уча фотография!", това бяха думите, които казах на родителите ми.


След дълъг разговор и обмяна на идеи, ето ме тук. Купих си фотоапарат, създадох страница във Фейсбук, наречена "Anton Kolarov Photo" и започнах да се упражнявам с фотоапарата! Снимките ми се получаваха, още в началото и тогава взех решението да направя проект, свързан с община Петрич, който показва, различните, дейностни хора на град Петрич, които допринасят с нещо за града. Беше ми лесно, тъй като вече познавах много такива хора и бях близък с повечето! И така се роди моята идея да помагам на атлети, певци, художници, колтуристи, програмисти и др., да бъдат забелязани от хората в града и правилните за тях хора! Начина по който показвам всички тези млади, изключително готини и здраво работещи над целите и успеха си хора, е следният. Всичко, което знам за този човек и успехите му, превръщам в негово описание по различен и интересен за хората начин. Това бързо набра популярност. Не, след дълго, събрах над 1000 харесвания на страницата ми и слава богу поне по 150 харесвания на пост! Много щастлив ме прави фактът, че толкова много хора харесват нещата, свързани с проекта ми, защото искам тези талантливи участници от проекта да бъдат забелязани! От всички фотографи в града ни, аз съм единствения, който прави това, което аз правя. Това вероятно е една от причините, хората да ме забележат. Тъй като, проекта не е единственото нещо, което правя и снимам, започнах да снимам отделно от него хора, приятели и семейство, за да се упражнявам. По този начин се сближих със сегашните ми модели Мариам, Никола, Валери и Ани, чрез клуба по фотография в който станах член. Започнахме да излизаме и малко по малко да ги снимам. Видяхме, че снимките се получават и, че те самите са уникални модели, и продължихме. Снимките ми, започнаха да събират все повече и повече лайкове в социалната медия. Спонсори от колоезденето, фирми и бизнеси започнаха да ме ангажират, да снимам техните продукти, хора и т.н. Винаги, когато някой ме ангажира да снимам даден продукт, те ангажират и моите модели. Те не са само модели и приятели, а семейство!



Тъй, като мечтата на най-често снимания от мен човек, Мариам Бисеркова е да бъде професионален модел, по този начин аз правя и нея, по-известна в социалните медии. Именно нейните снимки събират най-много харесвания и споделяния! Всички ме питат, кое е това момиче и дали могат да се свържат с нея! Моята мечта е всички мои модели/приятели да успеят покрай мен, както и аз. И знаете ли какво? Смятам да го постигна. Много бъдещи проекти ме очакват именно с тези хора, разбира се и други. Съвсем наскоро се запознах и с една удивителна млада дама, на име Костадина Хаджимаргаритова. Тя е писател, музикант, певица и какво ли още не! Учи в музикалното училище в София! Та, това момиче се свърза с мен, като каза, че е удивена от моята работа и ми се представи. Когато разбрах за всичко, което прави аз бях изумен! Прочетох няколко нейни стихотворения, които сметнах за произведения на изкуството. И, така, с нея започнахме съвместен проект, в който, тя пише стихотворения според снимките, които правя и качвам в страницата си снимките, заедно с нейното стихотворение, за да може хората да забележат таланта й! За сега върви доста добре. Останалото виждате сами!

Снимки и текст: Антон Коларов
Всички права са запазени!

Вижте още

Германия узакони еднополовите бракове

Законопроектът, който постановява, че "бракът е сключван между двама души от различен или от един и същи пол", бе подкрепен от долната камара на германския парламе....

Добави Коментар

CAPTCHA